Моя родна стряха
(Някои празнуват Хелоуин, други Мъжка задушница...
В памет на всички мъже, оставили костите си за България!)
(по Александър Галич)
Сънувам те често, моя родна стряха.
Златен беше ти, ала кратък век!
Всички първи стъпки все от тука бяха
и от тебе тръгнах да ставам човек!
Веднъж, във съня ми, моя родна стряха,
появи се някой - страшен интригант.
Лицето не виждах, а уста редяха,
че не съм стопанин, само квартирант...
Квартирант, осъден пари да събира,
да си върне някога за хляба и солта.
Доживот осъден, във тая квартира
никак да не може да върне дълга...
Във синовна обич клели са се всички
по целия свят и то неведнъж...
Ако искаш - можеш, лъжи неприлично,
а ако не искаш - бъди просто мъж!
И макар че трудно парите събирам,
много е висока твоята цена!
Кредитор суров си, моя родна стряха!
С живот, ако трябва, ще платя дълга!
Ако те застигнат бури и пожари
и не съм до тебе, а нейде съм там -
не ме викай мене, гръм да ме удари...
Гръм да ме удари, ако не дойда сам!
© Красимир Дяков All rights reserved.
