Моят дом
Такаа... стих № 150 - леле, ама чак толкова много ли са станали...
А на 06.09.2009 г. все още не се беше родил нито един...
:)
Значи - по-леко да я караме - Рим не е бил построен за един ден...
Аз - надали съм някакво си Чудо,
че много други вдишват я! Речта!
Рисуват сред небето... Пеперуди,
изпращат ги и плачат след това!
А те - дори не искат да се върнат,
щом грабнат ги, незрими Светове,
в които - сякаш Капчици осъмват,
връз морната снага на Върховете...
Но Думите. Не... просто не умират,
ще чакат с вечност - в нечия Душа,
там, къс да се отрони. Като с лира,
да ги повикат... в Марс или Земя!
Тогава на дъга ми схожда Словото!
На сняг. И вятър... на дори, Вулкан!
Най - нежното докосване на Феята!
На страшната жестокост, да си Сам.
Тогава пак се раждам! В бяла Къща!
Животът – смок, се плъзва настрани.
И хич не ми се иска да се Връщам...
Къде ли всъщност? Аз живея в Стих!
© Ангел Колев All rights reserved.
