Моят храм
Понякога от любовта боли.
Горчи пелинено, следи оставя.
И дълго след това кърви
неизлечимата душевна рана.
Понякога е просто светъл миг,
преминал като мълния за кратко.
Запалена искрица, порив, вик,
усещане за нещо много сладко.
Понякога е пристан тих,
или е буря - ураганна, дива.
Възпята от поетите във стих.
Умира, ражда се - и тъжна, и красива.
Но все едно каква, за мен е храм,
на пръсти влизам и утихвам.
Отдаване, неискане е там.
А споделена щом е - и сърцето се усмихва.
© Жанет Велкова All rights reserved.
