Искам да бягам по вълните
и да се гмуркам на дълбоко,
а на Орфей със лирата,
да съм същинска чучулига.
Искам да нося бяла риза,
с частица Божия харизана
и да лекувам всички болни,
на бели криле литнали волно.
Отгатнах аз тайна вселенска,
с моята крачка последна,
със святост кръст да оставя
и храм на моето богатство.
© Мариола Томова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
