Искам да бягам по вълните
и да се гмуркам на дълбоко,
а на Орфей със лирата,
да съм същинска чучулига.
Искам да нося бяла риза,
с частица Божия харизана
и да лекувам всички болни,
на бели криле литнали волно.
Отгатнах аз тайна вселенска,
с моята крачка последна,
със святост кръст да оставя
и храм на моето богатство.
© Мариола Томова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
