pavka44
55 results
Зимата бяла
на своите бели криле
ме люлее.
Високо и звънко,
звънци коледарски ...
  212 
ПРИСЪСТВИЕ
Не ще избягам никога от вас!
Ще бъда в утро засияло,
посрещнало деня.
Ще бъда с вятъра, разбудил ...
  141 
Снежна балада
Небето- сиво и сърдито,
на вятъра шепти в ухото:
"Събуждай се! Навън вали!
Сняг пада! Пада сняг! Бяло е!" ...
  576 
Зимата бяла
на свойте криле ме люлее.
Високо и звънко
звънци коледарски
простора огласят ...
  322 
СНЯГ
Сиво небе.
Вятърът спи.
Сняг вали.
Бяло е! ...
  483 
Има...
Има думи- кажеш и забравиш,
има думи- цял живот се помнят.
Твойте думи като нежна ласка галят,
като майчина прегръдка топлят. ...
  529 
Стъмни се изведнъж.
Облаци притиснаха полето
и дъжд оловен птиците подгони.
Бурен вятър класовете залюля.
И селото се изпоплаши, ...
  587 
Илюзия ли е небето,
което често моя взор привлича?
Илюзия ли са звездите,
с които бродя вечер до насита?
Илюзия ли е земята, ...
  475 
Волен вятър косите ми роши,
волно ехо над поле ехти,
волна мисъл в небето полита,
някой волна песен реди...
  467 
Объркано
Облаци неканени,
изгрева ни скриха...
Ветрове настръхнали,
с мощен глас завиха... ...
  454 
Там, дето река Скът бавно тече
и вятър тихо с тополи шепти,
ти на брега иди и поседни
и чуй легенда за минали дни.
За Алтимир – селце с горда съдба, ...
  962 
Лятото! То е красива девойка,
която вихрено лети на конче
по зеления път през буйни жита...
Закачливият вятър й шепти нещо в косите,
но тя не го чува. Смехът й се лее ...
  563 
Жега и Бетовен
Днешният първи горещник на юли си отиде малко гузничък...Усетил е още педи залеза, че е прекалил с топлите си прегръдки и затова си отиде виновно. Но пък очакваната вечер ни зарадва с прохладата си. И докато да я усетим, нощта ни гушна в свежата си прегръдка и сред тъмно- модрия небос ...
  641 
О, моя синьо синя, небесна синева,
защо пленяваш всякога тъй често
моята объркана душа?
Защо ме постоянно мами
дълбокия ти звезден мир? ...
  579 
Моят свят
Усмивка сияйна на малко дете,
полет на птици две в синьо небе,
вятър- немирник в моминска коса,
тревата, окъпана в нежна роса- ...
  521 
Това, което имам, е моето утро -
слънчево или сиво,
пролетно или лятно,
есенно или зимно -- все едно -
това утро си е мое! ...
  385 
Малко намръщен и сърдит дойде днес Денят! Кой ли го бе разсърдил през прохладната нощ?! Дали звездици - немирници или ветрецът Разладан не бе го уморил със своите свежи милувки? А и Утрото не беше с настроение. Някой упорито бе напъдил облаците към планината и те окупираха изненадано широкото й било ...
  746 
Лятна вечер
Източи се денят като последна нишка от къделя. Снагата му, изтощена от лятната жарава, потръпна от внезапния прилив на сила, долетяла изненадано с оранжевия блясък на залеза. Засияха с магическата си красота гранитните лица на Тодорините кукли. Оранжевата краска на залеза ги правеше прим ...
  631 
(сонет)
Защо тъй често в детството се връщам
и сещам странна някаква наслада?
Дали защото в сива есен, късна,
все бродя в спомените? А бях млада!... ...
  591 
Що за пролетна шега –
сняг на Първа пролет заваля!
Небето- сиво и сърдито,
прихлупи къщи ядовито.
Като бели перушинки ...
  520 
От мене никога не ще избягаш,
не се опитвай, сили не хаби.
Заключен здраво си в сърцето ми
и там ще си, докато обичта гори.
Аз търся твоите пътища в живота, ...
  451 
Когато някой ден случайно
тя при тебе спре,
когато с галещ поглед
докосне твоето сърце,
недей я пита с изненада ...
  474 
Богатство
Имам те навсякъде, във всичко.
Имам те и да не си до мен.
Имам те във мислите си скрито.
Имам те през дългия ми ден. ...
  411 
Не те пускам, обич моя...
Веднъж вече се случи... Беше толкова отдавна и толкова неочаквано, че не можех да мисля - истина ли е, не е ли... Всеки ден ГО срещах на път за института- бяхме студенти. Вървях ту пред него, ту след него, но не добивах куража да го заговоря, нито пък той мене. Често го виж ...
  600 
Възможно е...
Любувай се все още вечер на Луната,
радвай се още и на трепкащи звезди!
Не загасвай от очите сини светлината
и нека празнично, ...
  371 
ДЕН
През мъглява синева слънцето огрява
заснежена равнина.
Едва улавяш тих ветрец да си играе
със заснежени клони. ...
  524 
Есенни напеви
Падат есенни листа,
вятър лудо ги пилее,
вредом стеле се мъгла,
а душата ми копнее... ...
  475 
Очакване
Повя ветрец и болката ми взе,
отнесе я далеч в безкрая.
Дали при тебе тя ще спре,
да ти разкаже как сърцето ми ридае ...
  414 
Защо?
Боже! Защо докато сърцата ни бият
все имаме нужда от някой до нас?
Все търсим рамо, на което облегнати,
сълзите да скрием в най-трудния час. ...
  588 
Сивота
Ох! Омръзна ми от тая сивота!
Уж слънце сутрин весело изгрява,
разсипва вредом свойта топлина,
а от нажежено бреме тежко стене ...
  558 
Докога? Докога ще те викам?
Зная, че гласа ми вятърът отвява
и дали в твоето сърце ще спре?
Докога ще идваш във съня ми,
ще събуждаш спомени и чувства, ...
  434 
Импресия
Слънцето зад облак сив се скри,
денят наметна сива риза.
Листенцата притвориха очи
от целувката на бриза. ...
  545 
Създателю! Аз не зная как да Ти благодаря, освен с Любовта, която е завладяла цялата моя същност...
Коленича пред Теб и Твоя-мой свят, който си ми подарил!...
Стоя в подножието на Тодорините кукли в Балкана-исполин и благоговея! Душата ми е пълна с толкова обич, толкова вълнения, толкова щастие, че ...
  888 
Все по-често телефонът ми
напразно ти звъни
и аз изтръпвам в мисли нежелани.
Защо ли твоята душа мълчи?
Какви ли тайни криеш неразбрани? ...
  388 
Палавникът вятър долетя отнейде
и сред клоните на буйните тополи
за малко се поспря.
Зашепна нещо на ушенце
на засребрелите листа, ...
  372 
/Посветено на майчината болка по децата в чужбина/
Боре, боре, вишни боре,
като раснеш нависоко,
като гледаш нашироко,
не видя ли там, в чужбина, ...
  584 
Съдба
ТЯ е във възрастта на старостта,
по дух е бедна богаташка.
Бяга след поредната мечта,
не сеща участта си сиромашка. ...
  994 
Факт
Младостта си отиде, старостта е в разгар.
Боже, колко смешна е мойта орис сега,
че душата е жива, още пълна с мечти;
че сърцето до лудост бие в мойте гърди; ...
  698 
Говори ми
Говори ми! Говори ми много, тихо.
Какво? Не питай.
По някакъв свой път ти при мен дойде.
При мен си! Остани! ...
  464 
Обич
Боже, колко те обичам, мой странен и непредвидим живот! Обичам всеки миг от дългите ми неспокойни дни. Макар и да съм сама, щастлива съм, че те живея.
Обичам те с твойта пъстрота, Живот! Обичам ветровете ти-ту леки, галещи лицето ми; ту рошещи косите; ту бурни и студени, хапещи страните ми.
Оби ...
  929 
Random works
: ??:??