Моят въображаем приятел

Comments

• 

  selene727 (Северина Даниелова)

  Търсен си от мен,
  копнея за другар като теб, но теб те няма,
  сякаш стъпките ти стават по-шумни, докато се отдалечаваш от мен,
  само време ни трябваше, а сега то ни погубва,
  Заби нож в гърба ми, а сега ме обръщаш,
  забиваш още един,
  в сърцето, все по-трудно ми става да дишам със всеки миг, който подминава ни,
  а ти стоиш, просто гледаш, гледаш как кървя,
  силите ме напускат, краката и ръцете ми омекват,
  всичко се замъглява, но теб те виждам
  все още,
  виждам те все така ясно... С твоя лик в окото ми,
  с твоето красиво лице, аз умирам сега...
  
  Хареса ми адски много, за това си го позволих. Никак не си длъжен да се съгласяваш, ама никак! Само имай предвид, че за поезията, която пишеш - инверсията и остарелите думи са недопустими! Чувал ли си за Васил Балев, Стефан Иванов... Погледни ги! Поздрав (:

  2014-12-15T00:27:41+02:00
• 

  vega666 (Младен Мисана)

  Интересна и добра реализация на нетривиален замисъл.
  Докосна ме по странен начин. Така ме докосна навремето поезията на Анри Мишо, когато се натъкнах за пръв път на нея! Поставям най-висока оценка на стихотворението.
  
  http://chitanka.info/text/22140-praznota
  
  http://chitanka.info/text/22142-mojat-zhivot
  
  Поздрав!

  2014-12-12T09:58:06+02:00
• 

  Galifray (Галифрей Михайлов)

  Много красиво. То в днешно време всеки приятел е въображаем, без значение дали съществува физически.

  2014-12-12T09:04:46+02:00
• 

  espada (Стефко)

  Благодаря!

  2014-12-11T21:19:03+02:00
• 

  poem_lady (Фери)

  Поетична малка смърт!
  Впечатли ме, браво!

  2014-12-11T20:09:09+02:00