Моят въображаем приятел
Моят въображаем приятел
Търсен си от мен, копнея за другар като теб, но теб те няма,
сякаш стъпките ти по- шумни са, докато отдалечаваш се от мен,
само време ни трябваше, а сега то ни погубва,
Заби ми нож в гърба, а сега обръщаш ме, още един забиваш,
в сърцето, все по-трудно ми става да дишам със всеки миг, който подминава ни,
а ти стоиш, просто гледаш, гледаш как кървя,
силите ме напускат, краката и ръцете ми омекват,
всичко се замъглява, но теб те виждам все още,
виждам те все така ясно... С твоя лик в окото ми,
с твоето красиво лице, умирам аз сега...
© Стефко Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Интересна и добра реализация на нетривиален замисъл.
Докосна ме по странен начин. Така ме докосна навремето поезията на Анри Мишо, когато се натъкнах за пръв път на нея! Поставям най-висока оценка на стихотворението.
http://chitanka.info/text/22140-praznota
http://chitanka.info/text/22142-mojat-zhivot
Поздрав! -
Много красиво. То в днешно време всеки приятел е въображаем, без значение дали съществува физически.
-
Благодаря!
-
Поетична малка смърт!
Впечатли ме, браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
копнея за другар като теб, но теб те няма,
сякаш стъпките ти стават по-шумни, докато се отдалечаваш от мен,
само време ни трябваше, а сега то ни погубва,
Заби нож в гърба ми, а сега ме обръщаш,
забиваш още един,
в сърцето, все по-трудно ми става да дишам със всеки миг, който подминава ни,
а ти стоиш, просто гледаш, гледаш как кървя,
силите ме напускат, краката и ръцете ми омекват,
всичко се замъглява, но теб те виждам
все още,
виждам те все така ясно... С твоя лик в окото ми,
с твоето красиво лице, аз умирам сега...
Хареса ми адски много, за това си го позволих. Никак не си длъжен да се съгласяваш, ама никак! Само имай предвид, че за поезията, която пишеш - инверсията и остарелите думи са недопустими! Чувал ли си за Васил Балев, Стефан Иванов... Погледни ги! Поздрав (: