Jan 2, 2009, 9:53 AM

Моята борба

  Poetry » Love
650 0 0
 

Подай ръка да те докосна сляпо

и жаден за размиващи се страсти,

бъди до мен, когато никой нямам,

обгръщай ме с фалшивите си ласки...

 

Защото знам, че няма да те има

в последния ми изгрев и усмивка,

аз знам, че вечна обич няма...

Но когато скрие ме от лед завивка,

ще потърся теб да ме спасиш,

ти да ми помогнеш с любовта,

аз ще искам ти да продължиш

моята борба за красота...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивона Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...