тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
Nov 21, 2009, 2:42 PM

Моята есен 

  Poetry » Phylosophy
562 0 6

Без твоя цветен ореол осъмвах

и газех боса, боса през полето.

Поисках да забравя аз къде съм

разгаряла страстна песен в сърцето.

 

Понякога нарочно те припламвах

и исках да си там... където

по друми нестинарски - странно

запалено се смееше небето.

 

На птица бързокрила как помахвах,

политах с нежни мисли в мрака с нея,

в такава нощ прощална - се прощавах

със свойта листопадна, тъжна есен.

 

 

© Мариола Томова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??