тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
21.11.2009 г., 14:42 ч.

Моята есен 

  Поезия » Философска
520 0 6

Без твоя цветен ореол осъмвах

и газех боса, боса през полето.

Поисках да забравя аз къде съм

разгаряла страстна песен в сърцето.

 

Понякога нарочно те припламвах

и исках да си там... където

по друми нестинарски - странно

запалено се смееше небето.

 

На птица бързокрила как помахвах,

политах с нежни мисли в мрака с нея,

в такава нощ прощална - се прощавах

със свойта листопадна, тъжна есен.

 

 

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??