Моята есен
Без твоя цветен ореол осъмвах
и газех боса, боса през полето.
Поисках да забравя аз къде съм
разгаряла страстна песен в сърцето.
Понякога нарочно те припламвах
и исках да си там... където
по друми нестинарски - странно
запалено се смееше небето.
На птица бързокрила как помахвах,
политах с нежни мисли в мрака с нея,
в такава нощ прощална - се прощавах
със свойта листопадна, тъжна есен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
