Моята любов към Теб
е като ручей, който
ромоли, подскача, спира,
потича отново
и път си намира.
Твоята Любов към мен
е океан, който не спира
да ме залива, измива ме
и не престава да ме облива.
Един ден ручеят бърз
ще стане поток
и ще е много по-уверен,
спокоен и дълбок.
Един ден потокът
ще стане пълноводна река
и ще се влее завинаги
във Океана-Баща!
© Татяна Борисова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
