Моята малка сестричка
Моята малка сестричка,
хитра е като лисичка.
Скача, скача по кревата,
после дърпа ми листата.
Нейните малки ръчички
правят безброй белички.
Супата разсипа,
дядо ми ощипа.
Блокчето надраска.
Котето напляска.
Скочи на дивана,
куклата подхвана,
падна на земята,
чукна си главата,
ревна и заплака.
Суматоха стана
в таз игра голяма.
© Снежана Терзиева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
