petinka67 (Петя Кръстева)
455 27264
Feb 27, 2007, 11:28 PM

Моята морска обич 

  Poetry
764 0 13

По пясъка стъклен полека пристъпвам
и пяната морска поемам в мен,
свежи, вълните обливат ме с пръски -
солта им по тялото още блести.


И крясъка гларусен все тъй ме вика
там, нейде далече, където си ти,
копнежният спомен, където остави
и болка, неподвластна на време дори.


Там, обичта ни, където възкръсна,
тъй както гардения морска цъфти,
водорасли с водата където играят
и помнят онези отминали дни.


Но в спомена нека така да останеш -
с онези прекрасни кафяви очи,
които със нежност наслада доставиха,
но и болка, която не ще се стопи.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??