kaziyka (Мирослава Грозданова) kaziyka (Мирослава Грозданова)
100
Mar 15, 2007, 11:47 PM

Моята надежда

1.3K 0 7

Хлипаща,
с торбички под очите -
тя, моята надежда
тичаше
по пролетни поля.
Тя имаше най-чистите,
най-ветровитите... очи,
които...
обрамчени от бръчки,
по детски слети
със цветята...
трепереха по-мокри...
сякаш от дъжда.
И търсеха най-палещата
прошка...
на слънцата,
за да не бъде
никога сама...
Хлипаща,
със сребърни вълни
в косите,
тя тичаше към другите...
надежди,
към тези, при които...
вече не вали.
Дяволите я проклеха,
ангелите прогориха
кървавите й нозе,
но тя бе истинска
и само ги погледна
със замрежени...
от слънцето очи.
Хлипаща,
със старчески,
забити в почвата... ръце
тя сведе своя поглед
и в мига,
когато бе готова да умре,
се появи... ти.
 
                22.02.`07г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослава Грозданова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0