kaziyka (Мирослава Грозданова) kaziyka (Мирослава Грозданова)
100
Mar 15, 2007, 11:47 PM

Моята надежда

1.3K 0 7

Хлипаща,
с торбички под очите -
тя, моята надежда
тичаше
по пролетни поля.
Тя имаше най-чистите,
най-ветровитите... очи,
които...
обрамчени от бръчки,
по детски слети
със цветята...
трепереха по-мокри...
сякаш от дъжда.
И търсеха най-палещата
прошка...
на слънцата,
за да не бъде
никога сама...
Хлипаща,
със сребърни вълни
в косите,
тя тичаше към другите...
надежди,
към тези, при които...
вече не вали.
Дяволите я проклеха,
ангелите прогориха
кървавите й нозе,
но тя бе истинска
и само ги погледна
със замрежени...
от слънцето очи.
Хлипаща,
със старчески,
забити в почвата... ръце
тя сведе своя поглед
и в мига,
когато бе готова да умре,
се появи... ти.
 
                22.02.`07г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослава Грозданова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0