kaziyka (Мирослава Грозданова)
100 348
15.03.2007 г., 23:47 ч.

Моята надежда 

  Поезия » Бели стихове
1043 0 7

Хлипаща,
с торбички под очите -
тя, моята надежда
тичаше
по пролетни поля.
Тя имаше най-чистите,
най-ветровитите... очи,
които...
обрамчени от бръчки,
по детски слети
със цветята...
трепереха по-мокри...
сякаш от дъжда.
И търсеха най-палещата
прошка...
на слънцата,
за да не бъде
никога сама...
Хлипаща,
със сребърни вълни
в косите,
тя тичаше към другите...
надежди,
към тези, при които...
вече не вали.
Дяволите я проклеха,
ангелите прогориха
кървавите й нозе,
но тя бе истинска
и само ги погледна
със замрежени...
от слънцето очи.
Хлипаща,
със старчески,
забити в почвата... ръце
тя сведе своя поглед
и в мига,
когато бе готова да умре,
се появи... ти.
 
                22.02.`07г.

© Мирослава Грозданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??