Моята надежда
Хлипаща,
с торбички под очите -
тя, моята надежда
тичаше
по пролетни поля.
Тя имаше най-чистите,
най-ветровитите... очи,
които...
обрамчени от бръчки,
по детски слети
със цветята...
трепереха по-мокри...
сякаш от дъжда.
И търсеха най-палещата
прошка...
на слънцата,
за да не бъде
никога сама...
Хлипаща,
със сребърни вълни
в косите,
тя тичаше към другите...
надежди,
към тези, при които...
вече не вали.
Дяволите я проклеха,
ангелите прогориха
кървавите й нозе,
но тя бе истинска
и само ги погледна
със замрежени...
от слънцето очи.
Хлипаща,
със старчески,
забити в почвата... ръце
тя сведе своя поглед
и в мига,
когато бе готова да умре,
се появи... ти.
22.02.`07г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослава Грозданова Всички права запазени
Опа,май грешката е вярна ...извинете ме!
