Моята, не моя Марина
Проблеми сред нерви с таз Мойта Марина.
Незаконно красива, лавина от глупост.
Бях само с нея, но сега май сме трима,
в присъствието на странен Тик, дилър на лудост.
Неморално-малоумна, мила интендантка,
готова за свалки и страсти.
Двадесет грама момиче, а уж цветна фиданка,
мизерна аристократка, марсианска венериянка.
Марино моя, моя мазохистична прищявке!
Помниш ли първото „Дърво”, на което издълба си сърцето?
Марино моя, моя желана минавке!
За пореден ден отсъстваща, поради клиторен гурбет.
Дали „мили” или с мили рими,
смилили се над мен, ще ме наричаш...?
Дали в любов, или в любовна ксеномания
ще ми се вричаш?
Дали след стадата на слепите овце ще тичаш?
Или решение ще вземеш,
дали в любов няма да се разтичаш.
Но това са твои мисли
и никой няма право да се рови с тях.
Само малко по-надолу, в домакинята на Грях.
© Михаил Попов All rights reserved.
