Стоя пред компютъра и мисля си,
 дали ще открия тебе сега ?
 Своята тъга не мога да забравя
 и мислите са в моята душа.
 Ти си моята несбъдната мечта!
 Невъзможен порив
 дали ще се окаже любовта!
 Думите не стигат
 да разкрият моята мечта!
 Нощта ще дойде...
 Аз пак съм сама.
 Навън е топло 
 и душата ми я топлят
 моите мечти,
 моите надежди,
 моята вяра,
 моите мисли,
 че ще те намеря 
 тебе все някога?
 Мисля си сега,
 дали това не е заблуда,
 да те търся навсякъде?
 Минутите отлетяха,
 не се очайвах и
 те търсех?
 Дните отлетяха,
 не се очайвах,
 и пак те търсех!
 Но годините летят,
  аз си мисля и се питам:
 Докога
 ще те търся?
 Огън да беше,
 можеше да угасне,
 вода да беше,
 можеше да прелее.
 цвете да беше,
 можеше да изсъхне,
 дърво да беше,
 можеше плод да даде!
 Села обиколих,
 не те открих.
 В градове се лутах,
 не те открих!
 Планини изкачих,
 не те открих!
 В морето плувах,
 не те открих!
 Бисер да беше,
 можех да те намеря!
 Злато да беше,
 щях да те купя!
 Търся те!