Моята присъда
Ще успея ли теб да спечеля?
Аз се питам откакто те зная...
ти си моя духовна вечеря...
моя любов, и заблуда... и края!
... Края някога явява се начало,
какво ще кажеш да се предадем?
Където някога сърцето е горяло,
жарта чернее вечна, вместо мен!
Ала ти не ме разбирай грешно,
от тъга аз нивга няма да умра!
От любов умира ми се спешно,
във ръцете на любимата жена!
Даже мъртъв, бих извършил подвиг,
преобърнал всичките си сетива,
се завръщам с онзи... онзи облик
вярващ във Венера, вярващ в чудеса!
... Бих достойно пред тебе застанал,
опълченец за свойта любима...
даже сам... даже сам да остана,
бих ти давал любов и за трима!
Бих умирал стократно дори,
пак достоен за тебе ще бъда,
лекарство си имам, не ще ме боли
обичта ми е тежката моя присъда!
© Любослав Костов All rights reserved.
