Пилето (Тони)
14 29
Aug 5, 2007, 8:04 AM

Моята родина 

  Poetry
960 0 4
Ах, ти, моя сладка, мила,
изпълнена с любов, с душевна сила.
Отминават часове, месеци, години,
отминават пролети, лета и зими.
А аз все така ти се възхищавам,
но само малка част от теб познавам:
толкова долини, езера, поляни,
толкова гори, блата, цветя сияйни,
толкова листа е вятъра повял,
толкова места, които аз не съм видял.
Трябва да побързам, времето не чака,
инструмента на строителя заплашително потраква.
Ех, пак политикът гордо крачи,
на поляни се строят небостъргачи,
горите за подпалки, плажовете на курорти,
огъня гори, фабрики отварят порти…
Ах, скъпа Българийо мила,
като си помисля за бензина по асфалта, от автомобила,
за всички тез обществени тоалетни –
няма ги земите благодетни,
няма я природата прекрасна,
Уви - истината хич не е приятна!

© Тони All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • М, да радваи се на природата докато я има
  • Адски си прав... Само че май не много хора се замислят за това... Поне не тези, които могат да променят нещо...
  • "Няма ги земите благодАтни"... така е, за съжаление!
  • Радвам се че все още има кой да пише за родината.Успех!
Random works
: ??:??