Dec 27, 2007, 4:54 PM

Моята сила 

  Poetry » Other
808 0 11

                                                           на дъщеря ми

Живот, поставен върху рентгенова снимка,

надеждата изпаднала във кома,

игла и скалпел, после тъпа болка...

Господи, най-грешна ли съм на земята?

Детски вик разтърсва тишината.

Вдигам клюмнала глава,

зеница вперена в небето

и нокти, впити в пръста.

Болката изритвам като куче,

избухва огън, пръска жар!

Изправям  се, очите потъмнели вдигам

и вкопчвам се в живот-пожар!

 Ах, колко просто, колко земно!!!

От тъмното спасява ме една ръка,

тя е малка, чиста, нежна

и носи силата на малката ми дъщеря!

© Лъки All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ...!!!
  • нашият звезден миг...ражданеето на детето ни...
    браво! с обич.
  • Благодаря ви приятели!Благодаря,за това,че не ви попречи не до там издържания стих, а вникнахте в емоцията.Това ме трогва и ме задължава да ви призная,че това не е момента на раждането.Това беше един много тежък момент от моя живот.Бяха ми поставили страшна диагноза.Изгледите за живота ми бяха равни на нула.Преодолях всичко благодарение на огромната ми любов към детето ми и ...към живота.
  • Съкровен стих, Живе!
    Да е жива и здрава дъщеричката!
    Поздрави!
  • лъвче (Живи ) Връщам се отново за да ти кажа, че ме разтърси, няма по красиво нещо от това. Благословени да сте всички майки по света!!!
  • Велико е и ти ни подари този миг!!!
    Благодаря ти!!!
  • Страхотен стих.Поздравявам те
  • По-страхотно раждане от това... няма! Много е готино.БРАВО!
  • Поздравления и от мен...
  • !!!Настръхнах. Силна си!
  • Прекрасно! Те са, които винаги ни спасяват - децата ни!
Random works
: ??:??