Моята сила
на дъщеря ми
Живот, поставен върху рентгенова снимка,
надеждата изпаднала във кома,
игла и скалпел, после тъпа болка...
Господи, най-грешна ли съм на земята?
Детски вик разтърсва тишината.
Вдигам клюмнала глава,
зеница вперена в небето
и нокти, впити в пръста.
Болката изритвам като куче,
избухва огън, пръска жар!
Изправям се, очите потъмнели вдигам
и вкопчвам се в живот-пожар!
Ах, колко просто, колко земно!!!
От тъмното спасява ме една ръка,
тя е малка, чиста, нежна
и носи силата на малката ми дъщеря!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъки Всички права запазени
