Моята съдба

Dec 27, 2008, 10:44 PM

Poetry » Phylosophy

586 0 4

Дяволът ми е баща,

а майка ми чиста е като сълза,

аз се лутам нейде по средата

и свиквам с средата.

Днес най-после отворих очи

и видях красота неоспорима,

в на приятеля ми крехката любима -

в погледа й живост и чистота.

Оказа се, че я обикнах.

Викнах от болка аз ранен,

че от жена съм победен...

А тя остана с нейния любим.

Другарю мой, сега ме питаш:

''Къде останах аз?''

Аз останах сиромах, обречен на глад,

да се лутам пак по белия свят...

И да търся любов...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Безкомпромисен (Никой)

2008-12-29T18:01:28+02:00

Ам, че на мен ми харесва ...Едно от най-добрите е на Наско,а повтарянето на "средата"явно има различен смисъл в двете употреби!
violently (Ася)

2008-12-28T14:48:35+02:00

И от мен "ох".
Извинявай, но... дори не съм сигурна как да напиша това, което мисля.
Никаква ритмика и ДА - "средата" се римува със "средата". И защо "с средата"? Това не прави звученето по-добро.
Мисля да не прекалявам с мението си, по тази причина:
Весели празници!
doreto66 (Дора Павлова)

2008-12-27T23:05:08+02:00

ох...
vitaniya (Таня Цветанова)

2008-12-27T22:58:47+02:00

когато съм готов...
ха ха ха

Страхотно е това повествование, съвсем в духа на алогичните лутания на лир. герой и авторови вълнения.
Пляс, пляс!