KaseyJones (Атанас Къшев)
67 8
27.12.2008 г., 22:44 ч.

Моята съдба 

  Поезия » Философска
549 0 4

Дяволът ми е баща,

а майка ми чиста е като сълза,

аз се лутам нейде по средата

и свиквам с средата.

 

Днес най-после отворих очи

и видях красота неоспорима,

в на приятеля ми крехката любима -

в погледа й живост и чистота.

 

Оказа се, че я обикнах.

Викнах от болка аз ранен,

че от жена съм победен...

А тя остана с нейния любим.

 

Другарю мой, сега ме питаш:

''Къде останах аз?''

Аз останах сиромах, обречен на глад,

да се лутам пак по белия свят...

 

И да търся любов...

© Атанас Къшев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ам, че на мен ми харесва ...Едно от най-добрите е на Наско,а повтарянето на "средата"явно има различен смисъл в двете употреби!
  • И от мен "ох".
    Извинявай, но... дори не съм сигурна как да напиша това, което мисля.
    Никаква ритмика и ДА - "средата" се римува със "средата". И защо "с средата"? Това не прави звученето по-добро.
    Мисля да не прекалявам с мението си, по тази причина:
    Весели празници!
  • ох...
  • когато съм готов...
    ха ха ха

    Страхотно е това повествование, съвсем в духа на алогичните лутания на лир. герой и авторови вълнения.
    Пляс, пляс!
Предложения
: ??:??