Моята съдба

27.12.2008 г., 22:44 ч.

Поезия » Философска

630 0 4

Дяволът ми е баща,
а майка ми чиста е като сълза,
аз се лутам нейде по средата
и свиквам с средата.
Днес най-после отворих очи
и видях красота неоспорима,
в на приятеля ми крехката любима -
в погледа й живост и чистота.
Оказа се, че я обикнах.
Викнах от болка аз ранен,
че от жена съм победен...
А тя остана с нейния любим. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Моята съдба

Искате да прочетете повече?

Предложения