Моята съдба
Дяволът ми е баща,
а майка ми чиста е като сълза,
аз се лутам нейде по средата
и свиквам с средата.
Днес най-после отворих очи
и видях красота неоспорима,
в на приятеля ми крехката любима -
в погледа й живост и чистота.
Оказа се, че я обикнах.
Викнах от болка аз ранен,
че от жена съм победен...
А тя остана с нейния любим.
Другарю мой, сега ме питаш:
''Къде останах аз?''
Аз останах сиромах, обречен на глад,
да се лутам пак по белия свят...
И да търся любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Къшев Всички права запазени
