Идва вечерта, тъмна и красива,
светят лампи, мигат светофари,
спи градът в сънища безкрайни.
Да заспя не мога,
да сънувам - невъзможно.
Гледам луната, гледам звездите,
взирам се в тъмата с мисли за теб,
за нашата любов.
Колко дълга е моята вечер,
нека тази вечер не свършва,
нека бъдат вечни мечтите ми,
нека бъде вечна любовта ми.
© Онур Реджеб All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
