May 8, 2010, 1:04 PM

Мрак

  Poetry » Other
772 0 1

Мрак                                                                                                                                                Сама съм и свивам се във тъмното.                      

На две се сгушвам тихо под одеялото,     

усетило вече страха ми.                    

Трепери сърцето, трепери душата ми,     

превива се под тежестта на мрака.           


Застинала тихо, свита на кълбо,                      

не смея да дишам.

Душата ми, свикнала лошо да чака,

бавно умира.


Не искам аз да оставам сама.

Не искам аз тъмнината.

Тя плаши ме, обзема ме цялата.

И треперя, и плача, и пак съм сама.


Защо ли животът ми толкова лош е?

Къде съм сгрешила, къде?

Със първия дъх да се боря,

да бъда човек. 


Безсилна съм, вече не мога.

Ще се предам на тъгата,

на мрака, който ме свива и стяга,

в нощта и деня.

Аз нямам душа, аз съм предметът 

на вашия ден.

Тих и безмълвен, празен поглед

и студено сърце.


С усмивка, скована и тъжна,

дарявам аз вашата личност.

Към мене добри сте, а аз съм безлична.

Бездушна, студена и твърда като сива скала.


Сърцето нежно се в мене изгуби,

забрави какво е да имаш душа.



    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...