Apr 14, 2012, 8:36 PM

Мразех я

  Poetry » Love
777 0 0

Мразех я 

 

 

Мразех я, защото заспиваше до теб,

мразех мириса на  парфюма ù

когато ходил си при нея, 

а мен си ме лъгал.

 

Мразех я, защото беше с теб,

от нея разбирах, че с теб е била, 

а за мен си бил подарък от нея. 

 

Мразех я, но сега се радвам, че се запознахме,

защото разпознавах всеки един твой

жест верен и неверен...

всяка една твоя стъпка 

грешна беше и поредната лъжа 

за мен.

 

 

Показвала ми е просто, 

че не заслужаваш обич, 

не заслужаваш прошка,

 в очите гледаше ни и пак изричаше лъжи.

 

 дата: 13.април.2012

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джулияна Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...