Feb 14, 2010, 4:43 PM

Мразя да те искам (обичам да обичам)

  Poetry
759 0 1

Мразя... Мразя за теб да се сещам.
За очите с прекалено странен цвят,
за косата русолява-червена...
За усмивката, първия път, когато те видях...

Не искам... Не искам да спя до телефона,
не искам хороскопа за твойта зодия да чета.
Искам да те мразя, че те няма.
Искам снимките ни да изтрия до една.

Задушава ме... Да срещам някой с твойто име,
да чувам някой да говори с твоя акцент.
Задушава... Да ме питат кога при теб ще замина...
Задушава... И ти пропука бетона в мен.


И знам, че ще се върнеш чак тогава,
когато друг ще бъде мойта драма,
когато друг ще мразя да искам и ще ме задушава.
Обичам да обичам, каквото го нямам.

14.02.2010г.
гр. Сан Фернандо

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Леле, страхотна си. Спокойно, така сме научени да искаме това което нямаме...

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...