Мушица
Мушица
И как да спя? И как ръце такива да забравя?
Спи разумът, а лудост като вихър в мен се ражда -
така съм малка - в капчица роса ще се удавя,
а пие ме на огъня изгарящата жажда.
В секундата, в която ме докосна със дланта си,
очите ти разляха цветоносното зелено,
опари сърчицето ми една искрица щастие
и аз разбрах - завинаги от тебе съм пленена.
От този ден тик-така във гърдите ми часовник -
безкрайност е надеждата да стигнеш пак при мене -
на краткия ми, колкото премигване животец,
ти смисъл да дадеш и красота, и вдъхновение.
Какво като съм Слънчова сестрица и крилете
издигат ме високо до пламтящата му лава.
Без таб съм само простичка мушица под небето,
нагарча ми медът, уви, за нищичко не става.
И нощ ли е разтлала непрогледната си бездна,
та мрак е свил душицата ми във дъха си леден.
Безплодна съм - линея и студувам безполезна.
Рои се само жаждата неистова по тебе.
А дойдеш ли със топлата прегръдка на зората
и в дар ми донесеш на нежността си от нектара,
танцувала бих шеметно сред рая на цветята,
препълнила бих кошера... С любов... За теб, Пчеларю!!
----------
© Светла Илиева All rights reserved.
