Мушица
И как да спя? И как ръце такива да забравя?
Спи разумът, а лудост като вихър в мен се ражда -
така съм малка - в капчица роса ще се удавя,
а пие ме на огъня изгарящата жажда.
В секундата, в която ме докосна със дланта си,
очите ти разляха цветоносното зелено,
опари сърчицето ми една искрица щастие
и аз разбрах - завинаги от тебе съм пленена.
От този ден тик-така във гърдите ми часовник -
безкрайност е надеждата да стигнеш пак при мене -
на краткия ми, колкото премигване животец, ...