Sep 20, 2014, 10:00 AM

Музика

  Poetry » Love
561 0 0


Денят отпи две чаши топъл дъжд
и роклята на вечерта загледа,
със погледа ти се застреля мъж -
усетих как прониза ме в сърцето...

Чадърът ти от мрачна тишина
ми вейна две сълзи върху душата
и те попитах – Колко е часа...
а ти се скри в дъха на тъмнината...

Забих в един крайпътен бар,
поседнах на замислящо уиски.
Заслушах се в тъгата на роял...
Отпивах всеки миг като въздишка.

Тогава те видях... във сепаре...
на чаша джин и тоника ти чувствен...
Усмивката ти беше със резе,
в косите ти проблясваха капчуци...

Поканих те на плачещия блус...
Отказа ми... с трапчинкови вокали,
ала сега си музика на вкус...
на пейката до лунната китара.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...