Една нота е цялата нощ.
В безкрайно синьо боядисан, силуетът ти
докосва струните като Бог.
Докосва нещо туптящо във мене.
Преливам се в нежно петолиние.
Вече част съм от твоя акорд.
Крадец на време, усмивки и безмълвие.
Електрично задействаш мелодията в мен.
Времето е спряло и нощта не свършва.
Вечността загуби се във този миг.
Песента на струните е химнът на вселената,
акордът на безкрайния живот.
© Сюзън Смърт All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
