Понеси ме, моя Бети
помежду крилете.
Изведи ме по пътеки,
водещи към боговете.
Пусни ме отвисоко,
висините щом достигнеш;
ще намеря аз посока,
ако ме издигнеш.
И целта си, на живота,
сетне ще открия,
във цвета си ще съм грохот,
в жар ще се обвия.
И ще бъда ярък,
избор щом докосна,
ще се превърна в маяк;
теб - в победоносна.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
