Oct 16, 2015, 9:47 AM

MXY7

  Poetry » Other
546 0 0

 

Понеси ме, моя Бети
помежду крилете.
Изведи ме по пътеки,
водещи към боговете.

 

Пусни ме отвисоко,
висините щом достигнеш;
ще намеря аз посока,
ако ме издигнеш.

 

И целта си, на живота,
сетне ще открия,
във цвета си ще съм грохот,
в жар ще се обвия.

 

И ще бъда ярък,
избор щом докосна,
ще се превърна в маяк;
теб - в победоносна.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...