Понеси ме, моя Бети
помежду крилете.
Изведи ме по пътеки,
водещи към боговете.
Пусни ме отвисоко,
висините щом достигнеш;
ще намеря аз посока,
ако ме издигнеш.
И целта си, на живота,
сетне ще открия,
във цвета си ще съм грохот,
в жар ще се обвия.
И ще бъда ярък,
избор щом докосна,
ще се превърна в маяк;
теб - в победоносна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
