В живота всичко отминава.
Животът е, като река.
Но ако мен, ме чака слава –
то, нека туй да е, сега!
Ако за нещо съжалявам,
дори без капчица вина –
то, значи туй, че разсъждавам
и нека то, да е сега!
Но, ако имам само съвест гола –
непипната дори с ръка –
то, нека безвъзвратно ножа,
да и забия... Във гърба!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
