Belisima9 (Белисима)

Спомен 🇧🇬

Розата ти все още стои във вазата ми,
сълзите все някой ден секват.
Оставащите след тях тишини
напомнят, омекват, отекват.
Пръстите ти все още докосват кожата ми, ...

Belisima9

Poetry » Other

2012-11-15T13:44:28+02:00 881 8

Естествен да си в този свят 🇧🇬

Да си естествен, поза ли е,
или е само доза хумор...
Във тъй фалшивия ни свят -
това е страшно като тумор.
И спекулира всеки с толерантност, ...

Belisima9

Poetry

2012-08-30T10:38:33+03:00 1.1K 4

Гневен 🇧🇬

Объркан си и луташ се в безпътното,
и що ще дириш пак във тоз мираж?!
Редиш се все край недостъпното,
гнева си щом използваш за кураж.
А само мъка крие той, ранена песен, ...

Belisima9

Poetry

2012-08-09T11:30:51+03:00 1.4K 8

Бледа 🇧🇬

Бледа, усмихваща се, тихо...
Прекоси пустинята с боси нозе.
През пясъци, носещи дирите,
остави дъха си да спре...
Миражът - нетленен, замислен, ...

Belisima9

Poetry

2012-08-08T18:09:18+03:00 889 5

Непукист 🇧🇬

Трудно е да си непукист...
Колко ли болка си насъбрал?
Я по-добре бъди си артист...
Тъй-тъй не си се поосъзнал.
Че клоунадата добре ти стои, ...

Belisima9

Poetry » Humorous

2012-08-07T22:56:57+03:00 1.2K 2

Присърце 🇧🇬

Присърце приех те пак, по време на есенните мъгли.
Призори се стъмни пак в душата, чакаща разпятие.
Поседнала, почаках там на нашите, любимите ъгли,
в града величествено шумен, сякаш съзаклятие.
Присърце отново - музиката, тъжна и психеделична, ...

Belisima9

Poetry

2012-07-29T21:11:09+03:00 880 4

Мъдрост ли е да старееш 🇧🇬

Мъдрост ли е да старееш,
старост ли е да мъдрееш?...
Годините, минаващи тъй тихо, кротко,
бързащи да ни научат на живот,
разказват ни историите кратко, ...

Belisima9

Poetry

2012-07-25T15:38:38+03:00 880 3

Любовта без думи 🇧🇬

Тъй в чиста форма тя не е възможна,
да бъдеш с нея просто ей така,
описваме я, правим я тъй сложна,
за нея пак говоря - любовта.
А как възможно е да се опише, ...

Belisima9

Poetry

2012-07-24T21:35:58+03:00 1.3K 3

Живеещо ми е 🇧🇬

Натъжено-пусто ми е,
плаче ми се, а се смея.
Иронично-тихо ми е,
давя се, но пък живея!
Скандално-самотно ми е, ...

Belisima9

Poetry

2012-07-15T13:03:20+03:00 849 6

Натъжено море 🇧🇬

Поплаках си днес тайно, за морето,
а то не отрони нито сълза.
Помаха за сбогом с ръчичка детето,
обърна се, брегът запустя.
Замоли ме вятърът, тих и безшумен, ...

Belisima9

Poetry

2012-07-14T11:49:52+03:00 768 4

Многоточие 🇧🇬

След глътка въздух - мълчание...
многоточие, дъх, обещание.
Недописани мисли, терзание...
нарисувани птици - желание.
Художници, пъстри картини, ...

Belisima9

Poetry

2012-07-08T09:59:21+03:00 786 1 6

Детето в късна есен 🇧🇬

Детето в мен припомни себе си...
в прихналата късна есен от живота ми
листата, опадали вече, шушукаха,
звездите горещи едва заблещукаха...
Поиска детето да си играе на спомени, ...

Belisima9

Poetry

2012-07-06T10:52:55+03:00 799 3

Жената по ръба на пълнолунието 🇧🇬

На Руми...
Жена, стояща на ръба на пълнолунието,
нестихваща, горяща, драматична...
и имаща дори неблагоразумието
да търси и открива душата поетична. ...

Belisima9

Poetry

2012-07-05T10:23:33+03:00 1.2K 7

Чайките, целунати от времето 🇧🇬

В диханието на ранния изгрев има толкова очарование, колкото в притихналите дивни нощи край морския бряг. Там, където времето винаги се спира да дочака мечтите. Посяда на брега, на ръба на вълните, и чака, загледано в хоризонта, който е безкраен като него. Чайките прелитат наоколо, току кацат в пясъ ...

Belisima9

Prose

2012-07-04T13:34:52+03:00 858 1

Безкрая 🇧🇬

Дали родих се, за да се родя,
по пълнолуние, несъвършено-бяла?
Луна да диря, звезди да бродя,
и птицата от бездна долетяла .
Безметежно, дългоочаквано мълчание, ...

Belisima9

Poetry

2012-07-03T13:07:10+03:00 806 4

Джин в жегата лоша 🇧🇬

На Хр.
В горещия и тежък ден,
когато въздухът лепи телата ни,
погледна ти смутен и вдетинен,
главата ти отвътре пак ехти! ...

Belisima9

Poetry » Humorous

2012-06-30T21:56:05+03:00 757

Пейката 🇧🇬

Беше загубил вече... Но не го осъзнаваше все още. В стремежа си да я запази, просто я изгуби... някъде по пътя. Загуби я сред мечти, очаквания, желания, нагласи, предразсъдъци... Дали щеше да му липсва!? Все още не знаеше, но предстоеше да разбере. До тогава нищо не можеше да направи. Само безкрайна ...

Belisima9

Prose » Others

2012-06-29T09:58:16+03:00 792

Има ли щастлива любов 🇧🇬

Щастливата любов била илюзия -
започвала и свършвала със времето.
Оказала се вечната конфузия
и носела и кръста си, и бремето.
Разказват - било чудно да си влюбен, ...

Belisima9

Poetry

2012-06-27T10:24:02+03:00 966 3

Спомен в кутия 🇧🇬

Като спомен, заключен в кутия -
притихнал, забравен, далечен,
вадя те тайно - ти си магия,
която направи те вечен.
Запазени мигове - пусти, ...

Belisima9

Poetry » Other

2012-06-26T09:50:47+03:00 1.2K 2

Различното 🇧🇬

Най-трудно все приемаме различното.
Различното от нас е непознато.
Рисуваме картини от безличното.
Непознатото за нас е тъй крилато!
Различни мисли, различни цели, ...

Belisima9

Poetry » Other

2012-06-25T14:43:20+03:00 774 1

Болка в ретроспекция 🇧🇬

Боли ли, когато умираме?
Боли...
Пътуваме тихо, душата кремираме,
телата обвити в мъгли!
Боли ли, когато стареем? ...

Belisima9

Poetry » Other

2012-06-25T13:03:05+03:00 692

Пустите длани 🇧🇬

Тъкмо когато си мислим, че вървим напред, правим най-много крачки назад.
Вървим и напредваме, точно когато не се сещаме, че се случва това.
Лесно се самозабравяме, трудно притихваме, бързо се стремим, бавно губим, силно желаем, трудно обичаме...
Задъхваме се.
Замръкваме... ...

Belisima9

Prose » Others

2012-06-22T12:43:15+03:00 874 3

Сълза и дете 🇧🇬

Тихо пак на прага си стои
една сълза отронена, изплакана...
Душата женска днес скърби
за любовта си недочакана.
И няма никой, който да изтрие ...

Belisima9

Poetry » Other

2012-06-22T12:19:49+03:00 782 3

Есенна любов 🇧🇬

Когато спят и са в зародиш, неродените чувства ухаят на канела... Силно и приятно е да се потопиш в аромата и да останеш там... завинаги. Завинаги е точно както никога. Било е или ще бъде!? Къде е, как, защо, кога, дали... Не спят ухаещите на канела, само мислят дали да се родят. Родят ли се, загубв ...

Belisima9

Prose » Letters

2012-06-20T10:45:43+03:00 1.3K 1

Уханието на душата 🇧🇬

Уханието на черници събуди сетивата ми.
Окапали и стъпкани се сливат със душата ми.
Белеят и чернеят, стоящи разделени,
и сливащи се в миг, са пак изпепелени...
Че крайностите били неприятни, ...

Belisima9

Poetry » Philosophical

2012-06-19T11:18:46+03:00 839 5

Уловени мисли 🇧🇬

Уловените мисли не чакат,
търсят пространство да литнат...
уловените мисли са влакът
и гарата, на която ще стигнат.
Пътуващи, търсещи, реещи ...

Belisima9

Poetry » Other

2012-06-17T18:40:14+03:00 872 1

Време 🇧🇬

Времето неумолимо дреме пред вратата ми...
И то е тъй абстрактно както любовта.
Робуваме му кротко, непохватно..
Илюзия била целта.
Когато доверим му се и литнем, ...

Belisima9

Poetry » Other

2012-06-16T18:49:20+03:00 806 3

Желанието... 🇧🇬

Усети кожата гладка и стегната... гърдите се повдигаха с всяко вдишване и издишване. Те също бяха стегнати въпреки... годините и издишванията между тях. Той я огледа, стоейки наблизо, несмеейки да я доближи. Струваше му се твърде далечна, твърде силна, твърде голяма, твърде страшна... въпреки желани ...

Belisima9

Prose » Letters

2012-06-15T10:30:08+03:00 1.5K 4

Мечтата... 🇧🇬

Мечтаеше за Париж... Или по-скоро мечтаеше за мечтата "Париж"... Някой хора се раждат мечтатели и се променят по пътя. Някой се раждат мечтатели и остават такива до края на пътя... Нещо, което се беше родило през есента, предстоеше да умре напролет. Нещо, което се ражда с окапването на листата и уми ...

Belisima9

Prose » Letters

2012-06-14T09:43:00+03:00 1.6K 1

Благодаря... 🇧🇬

Благодаря, че те нямам...
Само така бих могъл да те срещна...
Благодаря, че те нямам...
Само така бих могъл да те видя...
Благодаря, че те нямам... ...

Belisima9

Poetry » Philosophical

2012-06-12T10:15:19+03:00 790 2

Утринта... 🇧🇬

Утринта беше мрачна и тягостна, покрита с мъгла и мраз... Тя се протегна в леглото, котето мъркаше блажено до ухото ù и се опитваше да се намести до нея. Стана и погледна часовника - показваше едва 6 часа. Постави чашата с вода в печката и завъртя копчето... Шумът достигна опънатите нервни окончания ...

Belisima9

Prose » Letters

2012-06-10T12:27:46+03:00 1.2K 2