Belisima9
31 results
Розата ти все още стои във вазата ми,
сълзите все някой ден секват.
Оставащите след тях тишини
напомнят, омекват, отекват.
Пръстите ти все още докосват кожата ми, ...
сълзите все някой ден секват.
Оставащите след тях тишини
напомнят, омекват, отекват.
Пръстите ти все още докосват кожата ми, ...
665
8
Да си естествен, поза ли е,
или е само доза хумор...
Във тъй фалшивия ни свят -
това е страшно като тумор.
И спекулира всеки с толерантност, ...
или е само доза хумор...
Във тъй фалшивия ни свят -
това е страшно като тумор.
И спекулира всеки с толерантност, ...
851
4
Объркан си и луташ се в безпътното,
и що ще дириш пак във тоз мираж?!
Редиш се все край недостъпното,
гнева си щом използваш за кураж.
А само мъка крие той, ранена песен, ...
и що ще дириш пак във тоз мираж?!
Редиш се все край недостъпното,
гнева си щом използваш за кураж.
А само мъка крие той, ранена песен, ...
1110
8
Бледа, усмихваща се, тихо...
Прекоси пустинята с боси нозе.
През пясъци, носещи дирите,
остави дъха си да спре...
Миражът - нетленен, замислен, ...
Прекоси пустинята с боси нозе.
През пясъци, носещи дирите,
остави дъха си да спре...
Миражът - нетленен, замислен, ...
611
5
Трудно е да си непукист...
Колко ли болка си насъбрал?
Я по-добре бъди си артист...
Тъй-тъй не си се поосъзнал.
Че клоунадата добре ти стои, ...
Колко ли болка си насъбрал?
Я по-добре бъди си артист...
Тъй-тъй не си се поосъзнал.
Че клоунадата добре ти стои, ...
970
2
Присърце приех те пак, по време на есенните мъгли.
Призори се стъмни пак в душата, чакаща разпятие.
Поседнала, почаках там на нашите, любимите ъгли,
в града величествено шумен, сякаш съзаклятие.
Присърце отново - музиката, тъжна и психеделична, ...
Призори се стъмни пак в душата, чакаща разпятие.
Поседнала, почаках там на нашите, любимите ъгли,
в града величествено шумен, сякаш съзаклятие.
Присърце отново - музиката, тъжна и психеделична, ...
618
4
Мъдрост ли е да старееш,
старост ли е да мъдрееш?...
Годините, минаващи тъй тихо, кротко,
бързащи да ни научат на живот,
разказват ни историите кратко, ...
старост ли е да мъдрееш?...
Годините, минаващи тъй тихо, кротко,
бързащи да ни научат на живот,
разказват ни историите кратко, ...
628
3
Тъй в чиста форма тя не е възможна,
да бъдеш с нея просто ей така,
описваме я, правим я тъй сложна,
за нея пак говоря - любовта.
А как възможно е да се опише, ...
да бъдеш с нея просто ей така,
описваме я, правим я тъй сложна,
за нея пак говоря - любовта.
А как възможно е да се опише, ...
1010
3
Натъжено-пусто ми е,
плаче ми се, а се смея.
Иронично-тихо ми е,
давя се, но пък живея!
Скандално-самотно ми е, ...
плаче ми се, а се смея.
Иронично-тихо ми е,
давя се, но пък живея!
Скандално-самотно ми е, ...
595
6
Поплаках си днес тайно, за морето,
а то не отрони нито сълза.
Помаха за сбогом с ръчичка детето,
обърна се, брегът запустя.
Замоли ме вятърът, тих и безшумен, ...
а то не отрони нито сълза.
Помаха за сбогом с ръчичка детето,
обърна се, брегът запустя.
Замоли ме вятърът, тих и безшумен, ...
513
4
След глътка въздух - мълчание...
многоточие, дъх, обещание.
Недописани мисли, терзание...
нарисувани птици - желание.
Художници, пъстри картини, ...
многоточие, дъх, обещание.
Недописани мисли, терзание...
нарисувани птици - желание.
Художници, пъстри картини, ...
553
1
6
Детето в мен припомни себе си...
в прихналата късна есен от живота ми
листата, опадали вече, шушукаха,
звездите горещи едва заблещукаха...
Поиска детето да си играе на спомени, ...
в прихналата късна есен от живота ми
листата, опадали вече, шушукаха,
звездите горещи едва заблещукаха...
Поиска детето да си играе на спомени, ...
564
3
На Руми...
Жена, стояща на ръба на пълнолунието,
нестихваща, горяща, драматична...
и имаща дори неблагоразумието
да търси и открива душата поетична. ...
Жена, стояща на ръба на пълнолунието,
нестихваща, горяща, драматична...
и имаща дори неблагоразумието
да търси и открива душата поетична. ...
926
7
В диханието на ранния изгрев има толкова очарование, колкото в притихналите дивни нощи край морския бряг. Там, където времето винаги се спира да дочака мечтите. Посяда на брега, на ръба на вълните, и чака, загледано в хоризонта, който е безкраен като него. Чайките прелитат наоколо, току кацат в пясъ ...
613
1
Дали родих се, за да се родя,
по пълнолуние, несъвършено-бяла?
Луна да диря, звезди да бродя,
и птицата от бездна долетяла .
Безметежно, дългоочаквано мълчание, ...
по пълнолуние, несъвършено-бяла?
Луна да диря, звезди да бродя,
и птицата от бездна долетяла .
Безметежно, дългоочаквано мълчание, ...
580
4
На Хр.
В горещия и тежък ден,
когато въздухът лепи телата ни,
погледна ти смутен и вдетинен,
главата ти отвътре пак ехти! ...
В горещия и тежък ден,
когато въздухът лепи телата ни,
погледна ти смутен и вдетинен,
главата ти отвътре пак ехти! ...
519
Беше загубил вече... Но не го осъзнаваше все още. В стремежа си да я запази, просто я изгуби... някъде по пътя. Загуби я сред мечти, очаквания, желания, нагласи, предразсъдъци... Дали щеше да му липсва!? Все още не знаеше, но предстоеше да разбере. До тогава нищо не можеше да направи. Само безкрайна ...
553
Щастливата любов била илюзия -
започвала и свършвала със времето.
Оказала се вечната конфузия
и носела и кръста си, и бремето.
Разказват - било чудно да си влюбен, ...
започвала и свършвала със времето.
Оказала се вечната конфузия
и носела и кръста си, и бремето.
Разказват - било чудно да си влюбен, ...
714
3
Като спомен, заключен в кутия -
притихнал, забравен, далечен,
вадя те тайно - ти си магия,
която направи те вечен.
Запазени мигове - пусти, ...
притихнал, забравен, далечен,
вадя те тайно - ти си магия,
която направи те вечен.
Запазени мигове - пусти, ...
930
2
Най-трудно все приемаме различното.
Различното от нас е непознато.
Рисуваме картини от безличното.
Непознатото за нас е тъй крилато!
Различни мисли, различни цели, ...
Различното от нас е непознато.
Рисуваме картини от безличното.
Непознатото за нас е тъй крилато!
Различни мисли, различни цели, ...
539
1
Боли ли, когато умираме?
Боли...
Пътуваме тихо, душата кремираме,
телата обвити в мъгли!
Боли ли, когато стареем? ...
Боли...
Пътуваме тихо, душата кремираме,
телата обвити в мъгли!
Боли ли, когато стареем? ...
463
Тъкмо когато си мислим, че вървим напред, правим най-много крачки назад.
Вървим и напредваме, точно когато не се сещаме, че се случва това.
Лесно се самозабравяме, трудно притихваме, бързо се стремим, бавно губим, силно желаем, трудно обичаме...
Задъхваме се.
Замръкваме... ...
Вървим и напредваме, точно когато не се сещаме, че се случва това.
Лесно се самозабравяме, трудно притихваме, бързо се стремим, бавно губим, силно желаем, трудно обичаме...
Задъхваме се.
Замръкваме... ...
627
3
Тихо пак на прага си стои
една сълза отронена, изплакана...
Душата женска днес скърби
за любовта си недочакана.
И няма никой, който да изтрие ...
една сълза отронена, изплакана...
Душата женска днес скърби
за любовта си недочакана.
И няма никой, който да изтрие ...
547
3
Когато спят и са в зародиш, неродените чувства ухаят на канела... Силно и приятно е да се потопиш в аромата и да останеш там... завинаги. Завинаги е точно както никога. Било е или ще бъде!? Къде е, как, защо, кога, дали... Не спят ухаещите на канела, само мислят дали да се родят. Родят ли се, загубв ...
1071
1
Уханието на черници събуди сетивата ми.
Окапали и стъпкани се сливат със душата ми.
Белеят и чернеят, стоящи разделени,
и сливащи се в миг, са пак изпепелени...
Че крайностите били неприятни, ...
Окапали и стъпкани се сливат със душата ми.
Белеят и чернеят, стоящи разделени,
и сливащи се в миг, са пак изпепелени...
Че крайностите били неприятни, ...
598
5
Уловените мисли не чакат,
търсят пространство да литнат...
уловените мисли са влакът
и гарата, на която ще стигнат.
Пътуващи, търсещи, реещи ...
търсят пространство да литнат...
уловените мисли са влакът
и гарата, на която ще стигнат.
Пътуващи, търсещи, реещи ...
642
1
Времето неумолимо дреме пред вратата ми...
И то е тъй абстрактно както любовта.
Робуваме му кротко, непохватно..
Илюзия била целта.
Когато доверим му се и литнем, ...
И то е тъй абстрактно както любовта.
Робуваме му кротко, непохватно..
Илюзия била целта.
Когато доверим му се и литнем, ...
582
3
Усети кожата гладка и стегната... гърдите се повдигаха с всяко вдишване и издишване. Те също бяха стегнати въпреки... годините и издишванията между тях. Той я огледа, стоейки наблизо, несмеейки да я доближи. Струваше му се твърде далечна, твърде силна, твърде голяма, твърде страшна... въпреки желани ...
1209
4
Мечтаеше за Париж... Или по-скоро мечтаеше за мечтата "Париж"... Някой хора се раждат мечтатели и се променят по пътя. Някой се раждат мечтатели и остават такива до края на пътя... Нещо, което се беше родило през есента, предстоеше да умре напролет. Нещо, което се ражда с окапването на листата и уми ...
1262
1
Благодаря, че те нямам...
Само така бих могъл да те срещна...
Благодаря, че те нямам...
Само така бих могъл да те видя...
Благодаря, че те нямам... ...
Само така бих могъл да те срещна...
Благодаря, че те нямам...
Само така бих могъл да те видя...
Благодаря, че те нямам... ...
552
2
Утринта беше мрачна и тягостна, покрита с мъгла и мраз... Тя се протегна в леглото, котето мъркаше блажено до ухото ù и се опитваше да се намести до нея. Стана и погледна часовника - показваше едва 6 часа. Постави чашата с вода в печката и завъртя копчето... Шумът достигна опънатите нервни окончания ...
947
2
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
