Мъдрост в лудостта
Лудост оживява в твоя поглед,
търся ли при тебе брегове.
И в нощта ти с моя глас говори,
щом светът сред сънища замре.
Но и в нея пазиш свойта мъдрост,
ти си моят верен вълнолом,
и даряваш с разум всяка дързост,
за да имам ясен небосклон.
Влизам във света ти с ветровете,
жива вяра в моя ден струи.
Огънче съм ,виж ме, лудо светя
щом край тебе тъжен мрак вали.
Ти си мъдростта във мойта лудост,
болка, скрита в шепа тишина.
Жаждата, която ме събужда
и ме кара да горя в страстта.
Може би сме странно романтични,
може би говорим си с очи.
Тъжно е безмълвно да обичаме,
че от мъдрост в лудостта боли…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
