Мъдрост в лудостта
Лудост оживява в твоя поглед,
търся ли при тебе брегове.
И в нощта ти с моя глас говори,
щом светът сред сънища замре.
Но и в нея пазиш свойта мъдрост,
ти си моят верен вълнолом,
и даряваш с разум всяка дързост,
за да имам ясен небосклон.
Влизам във света ти с ветровете,
жива вяра в моя ден струи.
Огънче съм ,виж ме, лудо светя
щом край тебе тъжен мрак вали.
Ти си мъдростта във мойта лудост,
болка, скрита в шепа тишина.
Жаждата, която ме събужда
и ме кара да горя в страстта.
Може би сме странно романтични,
може би говорим си с очи.
Тъжно е безмълвно да обичаме,
че от мъдрост в лудостта боли…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
чудесен стих, пък и замислящ.
-
И другаде съм чела този стих, Дани.
И страст, и мъдрост има в него.
Харесах много – както и всичко, което пишеш...
-
Поздравления, Дани!
-
*************
-
"Огънче съм, виж ме..." - топи от болка...
Поздрав, Дани! -
Огънче си, Дани! Поздрави! -
"...безмълвно да обичаме..."!Поздрави от мен!
-
Мъдрост в лудостта, а Страхотно усещане!
-
Който си го може, си го може!
Поздрави, Дани! -
Чета,чета,и нямам насита...
Дани!!! -
И моя ден запали Дани,с толкова красиви слова.Живо изворче си,сред вълнолома на живота! Привет!
-
Дани, Дани...такава душевадка си!
Насън и Наяве
Като закон е - джамът ми отворен,
а зад джамлъка - земните пътеки...
Боде очите Месецът отгоре,
а Млечен Път е все към теб потекъл...
По него бродят нощем мойте думи
и три от тях раздират ми гърдите.
Среднощни думи, мъжки и безумни,
от вените излезли... от пропитото...
Ний сме различни. Вярваме на стихове.
Единствената наша Вяра. Тежък кръст.
Със свила - думи галим се във Тихото
и всеки със звездите мери ръст.
Молете се за мен и свещ ми запалете!
Аз вярвам, че Творецът прощава грехове,
кога поне един от братята поети,
повярвал е напълно на мойте стихове!
Прости ми, моя мила, още че живея!
Не ще ме Оня, горе, пред него да застана...
Отвъд Балкана, нощем, вълча песен пея,
че идеш в свила - риза, насън, да ми пристанеш...
Зем.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
