danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
20.09.2011 г., 0:16 ч.

Мъдрост в лудостта 

  Поезия » Любовна
1159 0 12

Лудост оживява в твоя поглед,

търся ли при тебе брегове.

И в нощта ти с моя глас  говори,

щом светът сред сънища замре.

 

Но и в нея пазиш свойта мъдрост,

 ти си моят верен вълнолом,

и даряваш с разум всяка дързост,

за да имам ясен небосклон.

 

Влизам във света ти с ветровете,

жива вяра в моя ден струи.

Огънче съм ,виж ме, лудо светя

щом край тебе тъжен мрак вали.

 

Ти си мъдростта във мойта лудост,

болка, скрита в шепа тишина.

Жаждата, която ме събужда

и ме кара да горя в страстта.

 

Може би сме странно романтични,

може би говорим си с очи.

Тъжно е безмълвно да обичаме,

че от мъдрост в лудостта боли…

 

 

 

 

 

 

 

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • чудесен стих, пък и замислящ.
  • И другаде съм чела този стих, Дани.
    И страст, и мъдрост има в него.
    Харесах много – както и всичко, което пишеш...

  • Поздравления, Дани!

  • *************
  • "Огънче съм, виж ме..." - топи от болка...
    Поздрав, Дани!
  • Огънче си, Дани! Поздрави!
  • "...безмълвно да обичаме..."!Поздрави от мен!
  • Мъдрост в лудостта, а Страхотно усещане!
  • Който си го може, си го може!
    Поздрави, Дани!
  • Чета,чета,и нямам насита...
    Дани!!!
  • И моя ден запали Дани,с толкова красиви слова.Живо изворче си,сред вълнолома на живота! Привет!
  • Дани, Дани...такава душевадка си!

    Насън и Наяве

    Като закон е - джамът ми отворен,
    а зад джамлъка - земните пътеки...
    Боде очите Месецът отгоре,
    а Млечен Път е все към теб потекъл...

    По него бродят нощем мойте думи
    и три от тях раздират ми гърдите.
    Среднощни думи, мъжки и безумни,
    от вените излезли... от пропитото...

    Ний сме различни. Вярваме на стихове.
    Единствената наша Вяра. Тежък кръст.
    Със свила - думи галим се във Тихото
    и всеки със звездите мери ръст.

    Молете се за мен и свещ ми запалете!
    Аз вярвам, че Творецът прощава грехове,
    кога поне един от братята поети,
    повярвал е напълно на мойте стихове!

    Прости ми, моя мила, още че живея!
    Не ще ме Оня, горе, пред него да застана...
    Отвъд Балкана, нощем, вълча песен пея,
    че идеш в свила - риза, насън, да ми пристанеш...

    Зем.


Предложения
: ??:??