Лудост оживява в твоя поглед,
търся ли при тебе брегове.
И в нощта ти с моя глас говори,
щом светът сред сънища замре.
Но и в нея пазиш свойта мъдрост,
ти си моят верен вълнолом,
и даряваш с разум всяка дързост,
за да имам ясен небосклон.
Влизам във света ти с ветровете,
жива вяра в моя ден струи.
Огънче съм ,виж ме, лудо светя
щом край тебе тъжен мрак вали. ...