Oct 31, 2009, 12:26 AM

Мъгливо

  Poetry
904 0 8

 


Влага.
Мъгливо е и в обувките.
Сиво слънце
зад три ката облаци,
като фар за надежди.
Безвкусна закуска.
Кафе - събличащо нощница
и очи...
Бездънно дълбоки очи,
в които се губи всемира -
мълчаливо-горещи,
усмихнато-хитри,
раждащи приливи
край изгаснали свещи,
уморени от безсънната нощ.

Дивата истина
свети в различни посоки.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...