Oct 31, 2009, 12:26 AM

Мъгливо

  Poetry
903 0 8

 


Влага.
Мъгливо е и в обувките.
Сиво слънце
зад три ката облаци,
като фар за надежди.
Безвкусна закуска.
Кафе - събличащо нощница
и очи...
Бездънно дълбоки очи,
в които се губи всемира -
мълчаливо-горещи,
усмихнато-хитри,
раждащи приливи
край изгаснали свещи,
уморени от безсънната нощ.

Дивата истина
свети в различни посоки.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...