Мъжка прегръдка за сбогом
на Вася
Три години делихме сълзите
и усмивките бяха за двама.
Аз не помня да бяхме сърдити
и не помня скандал, нито драма.
Аз си ходих при своите близки,
но се връщах при тебе отново.
Ти си тръгваш сега, а не искам.
Как се казва: Приятелю, сбогом?
Знам, че там те очаква детето
и жена ти, и всички роднини...
Но когато те чувствам в сърцето,
как това да приема, кажи ми?...
Днес познах най-голямата болка -
за последно приятел да виждам.
За успеха ти Бога ще моля,
ще проклинам раздялата трижди...
Как препуска часовникът бясно,
а минутите спомени тикат.
Сълзите се стичат безгласно,
а очите с мъглата привикват.
Ще се моля на Бог да те пази
и да бди над твойта Родина.
Най-голямата болка е тази
в емигрантска, проклета чужбина.
Полет лек от сърце ти желая.
После знаеш - стъпка по стъпка.
Аз оставих съвсем за накрая
моята мъжка прегръдка.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
