Мъжът
Мъжът тихо влезе. Опря се на прага.
С надежда се взря към прозореца прашен.
Усетил в гърдите познатото стягане,
приседна на пода -
смутен и уплашен.
Във стаята властваше днес тишината...
Надничаше подло от всеки стар ъгъл.
Човекът потръпна. Простря си ръката
към входа, през който отдавна бе тръгнал.
Вратата, останала пак зад гърба му,
тогава дори и с ритник не затвори...
Невидими сенки сред стаята тъмна
простенват.
И тихо с мъжа си говорят.
Студено е... В туй разгромено огнище
отдавна угаснал е живият въглен...
Човекът забравен си нямаше нищо...
Живееше беден. Самотен.
И тъжен.
Завърна се тук да потърси утеха.
Но болката стара избухна внезапно!
Разкъса гърдите. Взриви му сърцето...
... И вятърът с писък
затръшна вратата...
© Бианка Габровска All rights reserved.
