Мъжът,
който
краде усмивки
от трапчинките
ми сънени,
който шепне
нежно в ухото ми,
който ми
напомня колко
съм прекрасна…
Този,
който флиртува
с мен
и който желае
да може
с мен да
прави любов…
Този,
който напива
водата от
стомните ми,
който ми
повдига полата,
докато боса
през репеи
стъпвам.
Този,
които се
престрашава
образа ми
само в кладенеца
да види…
Този, с който
под черницата
се целуваме…
Този,
който разпилява
по леглото ми
листа от рози…
Който проверява
сешоара в…
банята.
Все такива
маломерни
жестове,
от които завися,
но без които
той ще рухне
в скуката си и
в косите му
ще заглъхне
вятърът.
15.05.2010г.
© Мери Попинз All rights reserved.