Oct 23, 2009, 5:41 PM

Мъжът... 

  Poetry » Phylosophy
913 0 13

Мъжът е като онзи грозд, узрял
от корените на лози отбрани,
в зърната си от слънцето събрал
и светлина, и сладост, и ухание...

Узрява бавно, но е сладък той
през късно лято или ранна есен -
събрал по малко и от летен зной,
и от пленяващата птича песен...

И ето, че със своя сок омаен
по устните готов е да се стича...
Тогава с жест магически, потаен
желания успява да извлича....

Мъжът, събрал живот и светлина,
във вино тежко после се превръща,
за да плени любимата жена,
която чака тази сладост също...

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??