23.10.2009 г., 17:41 ч.

Мъжът... 

  Поезия » Философска
911 0 13

Мъжът е като онзи грозд, узрял
от корените на лози отбрани,
в зърната си от слънцето събрал
и светлина, и сладост, и ухание...

Узрява бавно, но е сладък той
през късно лято или ранна есен -
събрал по малко и от летен зной,
и от пленяващата птича песен...

И ето, че със своя сок омаен
по устните готов е да се стича...
Тогава с жест магически, потаен
желания успява да извлича....

Мъжът, събрал живот и светлина,
във вино тежко после се превръща,
за да плени любимата жена,
която чака тази сладост също...

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??