Мъгла се зададе насреща
И мъка сърцето посреща.
Че дните ми – прежда изпрели,
във лист на стената са спрели.
До тука животът е стигнал
И тука е ангел пристигнал.
А аз ще се мъча – без тебе,
живота си сам да разтребя
Защо ми са дните самотни,
макар да са трижди имотни?
Къде аз илач да потърся
или пък душа да претърся?
Че птица наблизо проплаква
И моята мъка оплаква.
Сгъстява се, мила, простора.
Оставам аз с мъка... Сред хора.
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
