koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
Sep 26, 2017, 9:53 AM

Мъка 

  Poetry » Love
361 0 6

Мъгла се зададе насреща

И мъка сърцето посреща.

Че дните ми – прежда изпрели,

във лист на стената са спрели.

 

До тука животът е стигнал

И тука е ангел пристигнал.

А аз ще се мъча – без тебе,

живота си сам да разтребя

 

Защо ми са дните самотни,

макар да са трижди имотни?

Къде аз илач да потърся

или пък душа да претърся?

 

Че птица наблизо проплаква

И моята мъка оплаква.

Сгъстява се, мила, простора.

Оставам аз с мъка... Сред хора.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??