Мъка
Мъгла се зададе насреща
И мъка сърцето посреща.
Че дните ми – прежда изпрели,
във лист на стената са спрели.
До тука животът е стигнал
И тука е ангел пристигнал.
А аз ще се мъча – без тебе,
живота си сам да разтребя
Защо ми са дните самотни,
макар да са трижди имотни?
Къде аз илач да потърся
или пък душа да претърся?
Че птица наблизо проплаква
И моята мъка оплаква.
Сгъстява се, мила, простора.
Оставам аз с мъка... Сред хора.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
