Мълча от страх и почитание.
Мълча от горест и страдание.
Мълча във щастие и радост.
Мълча с надежда, с упование.
Словата нямат днес значение.
Не носят светлина и знание.
С омраза ги запращаме навред,
забравили любов, смирение.
—————
Дойдохме голи в този свят
И тъй от него ще си тръгнем.
Оставяме след нас следа,
когато нещичко сме дали.
Добър единствено е Бог.
А ние - сянка в утринта.
© Минко Андонов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
