Мълчим... но чувствата говорят.
Прозират от завесите на стаята,
прегръщат ни усмихнати и спорят,
запомнили копнежа и омаята.
Напомнят ни - за босите ни нощи,
в които с теб отпивахме от лятото,
за тръпките, за първите ни срещи,
в които преоткривахме най-святото...
Напомнят ни за тихите ни улици,
измити от дъжда и нежно сгушени,
за хилядите изживяни страници,
прочетени от времето заслушано... ...