Мълчание
919
0
2
МЪЛЧАНИЕ
Разбрахме, че боли
и едва ли с теб ще си простим.
Едва ли.
Дори кристалният овал на лампата
е тъжен.
Но въпреки това,
върху ръцете ни
ще парят две следи,
с които за цял живот
ще си останем длъжни.
Защо ли в свойта щедрост бяхме
до крайност безпределно крайни?
Не го очаквахме,
ала посмяхме
по шепа тайни да дадем
и рани, вместо лек успех, да вземем.
Сега си тръгваме и знаем,
че няма с теб да се изпратим.
Та чужд човек не се изпраща.
И ти, и аз не си представяхме
по по-различен начин края,
освен като МЪЛЧАНИЕ,
в което да ти стане даже страшно.
© Валентин Иванов All rights reserved.
