Jun 9, 2009, 7:08 PM

Мълчание 

  Poetry » Love
674 0 6

Не ме гледай с тези лъжовни очи

и моля те, нищо не казвай,

поне за миг замълчи,

с мълчание днес ме наказвай!

 

Спри! Недей! Не ме целувай!

Твоята целувка вече горчи.

На влюбена не се преструвай

и повече не ме мъчи.

 

Вечер не лягай до мен!

Не ме прегръщай насън!

В съня си недей ме завива,

знам, че студено е вън,

но не от студ сърцето ми се свива!

 

Не ме гледай с тези виновни очи,

за сбогом нищо не казвай,

поне днес не плачи,

вината си днес не показвай!

© Велин All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • От доста, Вили. От 13 годишен Но публикувам тук понякога от 2008 година
  • Още от тук много ми хареса. Ти от доста време пишеш явно. Аз само от три месеца.
  • Това което не ни убива ни прави по силни, като чета това, се сетих за тази мисъл..
  • ...Има го този момент!Неизбежен е!Но аз обичам да казвам:В живота всичко е преходно,там му е чара!Поздрав!...
  • Тъжно, но красиво! Благодаря ти!
  • Хубаво е...Ето ти нещо от времето,когато и аз се чувствах така:
    Със теб отдавна не говорим
    на един език.
    Дори престанахме да спорим
    в онзи миг,
    във който черното кафе ми загорча
    от твоя поглед
    уж пълен с топлина,
    а тъй лъжовен...
    И устните ми сякаш се топят.
    Фалщивата целувка
    не знаят как да спрат.
    А нежните ръце, които мислех,
    че само мои са,
    студено до стената ме притискат.
    Боря се
    за глътка въздух и за самота...
    Тъй тиха е нощта.
    Поздрави!
Random works
: ??:??