Мълчанията викат
МЪЛЧАНИЯТА ВИКАТ
... дали защото минах на диета,
във форма да съм, както по-преди,
заслабна, залиня във мен Поета! –
все по-печални взе да ги реди.
Не хапва вече пържени картофки.
И биричката спря да му върви.
Мълчи цял ден и гледа философски
на страшното и славно C'est La Vie.
Не се замъква призори на кея.
На тъп виц не се хили до уши.
И все по-рядко – в ямба и хорея,
с несръчните си рими се теши.
Девойчиците спряха да му кимат.
Не махат и с капелата в ръка.
Промените в глобалния ни климат
едва ли действат другиму така.
В душата му мълчанията викат.
И хълта той в безмълвните треви.
Една печална, мислеща тръстика! –
Поетът в този смахнат свят върви.
21 февруарий 2025 г.
гр. Варна, 7, 25 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
